Изследванията са нормални, а ти не се чувстваш добре. Психосоматика ли е?
Излизаш от кабинета с добра новина: изследванията не показват тревожна причина. Само че болката, тежестта, сърцебиенето или стомашният дискомфорт не са изчезнали. Вместо облекчение остава един неприятен въпрос: „Щом всичко е наред, защо продължавам да го усещам?“
Понякога точно тук се появява думата „психосоматика“. Казана набързо, тя може да прозвучи като „нищо ти няма“ или „сама си го причиняваш“. Това не е полезно обяснение.
Стресът може да променя пулса, дишането, мускулното напрежение, съня, храносмилането и начина, по който усещаме болка. Това прави симптомите реални, а не въображаеми. Но нормалният резултат не доказва автоматично, че причината е стрес, и нов, силен или променящ се симптом заслужава медицинска оценка. 1 2
Какво всъщност означава „психосоматично“?
Думата описва връзката между психичните процеси и тялото. Тя не означава, че умът измисля симптом, който тялото не усеща. Мозъкът, нервната система, хормоните, имунната система, мускулите и органите работят заедно през цялото време.
Когато се чувстваш застрашена или претоварена, тялото не чака да решиш дали опасността е „достатъчно истинска“. Стресовата реакция може да ускори сърдечния ритъм, да промени дишането, да повиши мускулното напрежение и да се отрази на стомаха. При продължителен стрес може да се наруши и сънят, а умората да направи телесните усещания още по-трудни за понасяне. 1 3
„Психосоматично“ не е присъда, че симптомът е измислен. То е покана да погледнем цялата система — тяло, нервна система, преживявания и среда.
Важно уточнение: ежедневната дума „психосоматика“ не е равна на диагноза „разстройство със соматични симптоми“. Такава диагноза не се поставя само защото няколко изследвания са нормални. Тя включва трайно и силно безпокойство, мисли и поведение около симптомите, които сериозно пречат на живота, и изисква професионална оценка. Самите симптоми могат да бъдат свързани или да не бъдат свързани с установено заболяване. 4
Как се завърта кръгът?
Представи си обикновено телесно усещане: стягане в корема след напрегнат ден.
1. Тялото подава сигнал
Усещането е реално. То може да е свързано с хранене, мускулно напрежение, липса на сън, заболяване, лекарства, хормонална промяна или много други фактори.
2. Вниманието се залепя за него
Започваш да проверяваш: „Още ли е там? По-силно ли е? Какво означава?“ Колкото по-важен изглежда сигналът, толкова по-често мозъкът го търси.
3. Тревогата включва още телесни промени
Дишането може да стане по-плитко, раменете да се стегнат, пулсът да се ускори, а стомахът да реагира. Тези промени добавят нови усещания към първото. 1 3
4. По-силното усещане потвърждава тревогата
„Щом го чувствам повече, значи става нещо опасно.“ Така кръгът се затваря.
Защо „нормални изследвания“ не означава „нищо ти няма“?
Всяко изследване отговаря на конкретен въпрос. Кръвната картина, ехографията и кардиограмата не измерват едно и също и не изключват всички възможни причини. Затова по-полезният разговор с лекаря е:
Четири въпроса след нормални изследвания
Какво точно проверихме?
Кои сериозни причини вече са малко вероятни?
Какво друго може да обясни симптома?
Каква промяна е причина да се върна или да потърся спешна помощ?
При част от хората продължителни физически симптоми остават без ясно обяснение след първоначалните прегледи. Това е познато в медицината и не означава, че човек симулира или че няма какво да се направи. 2
Има и състояния, при които проблемът е в начина, по който системите общуват, а не в лесно видимо структурно увреждане. Например функционалната диспепсия се определя като нарушение на взаимодействието между червата и мозъка. Това не я прави въображаема, нито означава, че всички стомашни симптоми са от стрес. 5
Тялото и стресът могат да участват едновременно
Не е нужно да избираш между „физическо“ и „психическо“. Човек може да има мигрена и стресът да увеличава честотата на пристъпите. Може да има рефлукс, а напрегнатият ден да променя храненето и съня. Може да има мускулна болка, която води до тревога, а тревогата да поддържа мускулното напрежение.
Това е причината изречението „всичко е от нерви“ да е толкова неточно. То смесва три различни възможности:
1. Стресова реакция
Стресова реакция, която сама поражда телесни усещания.
2. Медицински проблем
Медицински проблем, чиито симптоми се усилват при стрес.
3. Ненамерена причина
Симптом, за който причината още не е намерена.
Един човек може да преминава и през трите ситуации в различни моменти.
Четири по-полезни стъпки от самодиагнозата
1. Опиши модела, а не само името на симптома
Запиши кога започва, колко продължава, какво си правила преди него, какво го усилва или облекчава и как влияе на деня ти. Добави сън, хранене, движение, цикъл, лекарства и необичайно напрежение. Целта не е да доказваш, че причината е психологическа, а да дадеш по-пълна картина.
2. Поискай ясен медицински план
Попитай какво е изключено, какво остава възможно и кога е разумен контролен преглед. Това е по-полезно от безкрайно повтаряне на едни и същи изследвания без нова причина.
3. Работи с напрежението паралелно
Редовният сън, храненето, движението според възможностите, бавното дишане, почивката и разговорът с психолог могат да намалят натоварването върху системата. Това не е признание, че симптомът е „само в главата“. Това е работа с фактор, който може да го поддържа или усилва.
4. Намали проверяването, което не води до действие
Непрекъснатото мерене на пулса, търсенето на диагнози и сканирането на тялото може да държи вниманието заключено върху усещането. Определи какво ще наблюдаваш, кога ще го записваш и при каква промяна ще действаш. В останалото време върни вниманието към деня си.
Кога да не обясняваш симптома със стрес?
Кога да потърсиш помощ
Не използвай „психосоматика“ като първо обяснение за нов, силен, бързо влошаващ се или необичаен симптом.
При внезапна гръдна болка или натиск, който не отминава, разпространява се към ръка, шия, челюст, гръб или корем, или е със задух, изпотяване, гадене или замайване, потърси спешна помощ на 112. 6
Потърси медицинска оценка и когато симптомът е нов, продължава, променя се или те тревожи. Личният контекст има значение, затова тази статия не може да определи кое изследване е необходимо.
Най-полезният въпрос е друг
Вместо „Истинско ли е или е от психиката?“ попитай:
„Кои фактори могат да участват и коя е най-разумната следваща стъпка?“
Понякога отговорът е допълнителен медицински преглед. Понякога е наблюдение по ясен план. Понякога е работа със съня, тревожността, претоварването и начина, по който следиш тялото си. Често са нужни няколко неща едновременно.
Добрата новина в нормалните резултати е, че част от опасните обяснения може вече да са станали по-малко вероятни. Следващата задача не е да се убедиш, че „нищо ти няма“, а да разбереш какво поддържа симптома и как можеш да си върнеш усещането за сигурност и действие.
Продължи в „Енергия и фокус“
В „Енергия и фокус“ можеш да продължиш с материалите на „Моята хармония“. Достъпът до темата е за членове.
Към „Енергия и фокус“Инструментите в „Моята хармония“ са за членове — ще влезеш или ще се регистрираш.
Свързано четиво: Защо след всяко здравно видео откриваш още един симптом у себе си? →
Материалът е образователен. Той не поставя диагноза, не определя причината за конкретен симптом и не заменя медицинска или психологична оценка.
